Вкратце за: токсичност и химия
Токсичност е всяка неблагоприятна реакция, в резултат на контакта на външен агент с тялото. Токсичността е желана, когато я прилагаме при борба с вируси, бактерии, гъбички, въшки и човешките клетки имат някои подобни характеристики с тези микроорганизми. Затова не е учудващо, че някои от най-силните антимикробни масла (като евкалипт, чесън, чубрица) притежават в някаква степен токсичност към човешкия организъм.
Най-често смятани за токсични са етерични масла, които обикновено съдържат висок процент кетони и могат да бъдат невротоксични или хепатотоксични (към черния дроб) – напр. салвия (Salvia officinalis), бласкун, туя. Последните две не се предлагат за широка употреба. Относително нетоксични кетони са карвон, вербенон, жасмон. Потенциално токсични са туйон, камфор, пинокамфон, изопинокамфон, пулегон. Повечето масла, съдържащи кетони не се предлагат за широка употреба. Такива масла, се употребяват с повишено внимание.
Етерични масла съдържащи висок процент феноли, не трябва да се нанасят неразредени върху кожата, защото може да причинят раздразнение. С най-силно въздействие е карвакрол, докато тимол и евгенол не са толкова дразнещи.
Етерични масла съдържащи висок процент алдехиди може да причинят чувствителност и риск от токсичност, и се оксидират при контакт с въздуха.
Етерични масла съдържащи висок процент алкохоли обикновено не са дразнещи или токсични, но може да се появи чувствителност при редовна употреба в козметика и парфюми, напр. линалол и гераниол.
Етерични масла съдържащи висок процент фенолови етери и етерни оксиди, трябва да се употребяват с повишено внимание. Най-токсични от тях са сафрол, апиол, миристицин. Считани са за невро- и хепатотоксични, и потенциално канцерогенни. Други се използват в малки дози, но никога за дълъг период от време.
Етерични масла съдържащи висок процент монотерпени са относително нестабилни и изложени на въздух, лесно се окисляват и образуват вредните пероксиди, които може да дразнят кожата и да предизвикат чувствителност.